Татяна Лолова

Роден: 10.2.1934, София


Татяна Желязкова Лолова е родена на 10.02.1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, Баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед - също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов при проф. Стефан Сърчаджиев (1955). В същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева" Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на естрадата още като студентка.

Татяна е една от основателките на Сатиричния театър. В екипа на Сатирата работи повече от две десетилетия. Играе в Баня и Дървеницана Маяковски, Импровизация на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в Много шум за нищо, Когато розите танцуват и Сняг на Валери Петров, Женитба на Гогол.

Обичана от няколко поколения българи, уважавана от мало и голямо, българската прима и днес продължава да ни радва със своя уникален талант. Играе и класика, и съвременна драматургия.

Популярността й за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция Хумор, сатира и забава. Там за първи път много от българските актьори пропяват и се раждат прочутите Златни косове. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцината, които са си купили телевизор.

Снимала се е в над 30 филма, сред които А бяхме млади, Семейство Калинкови (телевизионен сериал), Птици и хрътки, Сиромашко лято, Звезди в косите, сълзи в очите, Константин Философ, Любовни сънища, Големанов, Разговор с птици, След края на света.

През 1978 вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър София, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984) заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов Старомодна комедия " която си остава една от най-любимите й постановки. В театър София Лолова остава там 11 години и през това време убеждава и най-резевираните критици и зрители в таланта си за драма. С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в Човекоядката на Иван Радоев. Но ролята на живота й " според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния театър " с моноспектакъла по Бекет Щастливи дни. Ролята на Уини й носи наградата Аскеер през 1992 г.

В този сложен живот не всичко е радост, любов и лудост, беше казала неотдавна Татяна Лолова. Но като си помисля, аз съм човек с късмет и не би трябвало да се оплаквам от нищо. Би трябвало да съм щастлива, че така са ме орисали или че съм накарала орисниците така да ме орисат, защото изпитвам радост, удоволствие и удовлетворение от това, което правя. Но, разбира се, никога нямам насита. Винаги си мисля, че съм могла много повече и по-добре. Това е хубаво, защото е стимул да се върви напред...

В основата на книгата 1/2 живот е автобиографичният разказ на Татяна Лолова, изригнал само за три месеца през 1996 г. с участието на Георги Каприев в ролята на втория актьор, който освен че е подавал репликите, след това умело е режисирал цялата пиеса (всъщност, само 1/2, останалата част е засега неизречена). Най-обемиста е главата за театралната кариера, видяна като изминаване на етапи, усъвършенстване и развитие, достигнало апогея си в образа на Уини от Щастливи дни по Бекет, т. е. телеологичен пробег до заветните изречения: Тази е ролята на моя живот. Това е моят живот.