Васил Попов

Роден: 29.7.1930, Миндя, Великотърновско
Починал: ..1980, София

Васил Попов е роден на 29.07.1930 г. в с. Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София, Следва известно време право в Софийския университет.

Работи като редактор в периодичния печат - Наша родина, Отечество, Народна култура, Литературен фронт. Журналистическата му практика преминава сред строителите на Девня, Мадан, Рудозем, Батак, Кремиковци. Пътува в Куба и в страните от Южна Америка, СССР и Западна Европа. Дебютира през 1952 г.

Изявява се предимно като разказвач и романист, пише есета, публицистика, драматургични творби, сценарии.

Сред по-важните му книги са: Човекът и земята (1962), Корените (1967), Времето на героя ( 1968; 1979), Това красиво човечество (1971), Спокойствие (1972), Вечни времена (1973), Зеленият тръбач (1975), Корените. Хроника на едно село (1975; 1977), Низината (1977; 1979; 1984), Слова (1978), Дайкири. Разкази за Куба (1979), Самолет от Цюрих (1980).

Умира на 12.10.1980 г. в Пловдив.