"Де факто" показа принципа на колективизма като тотална липса на отговорност, доказана по "аргументиран" начин. Срутването на един жилищен блок при гръмовитото засвирване на оркестъра е метафора за цялостна социална разруха. Филмът е остра сатира с изявен социален подтекст, без обаче да загърбва спонтанното общуване с публиката чрез смеха. Този смях вече е по-горчив, отколкото подсмихващия се поглед към националния характер.