Небето на Велека (1968)

"Мартин, човек на средна възраст, се завръща по родните места. Това е устието на Велека - най-красивата в света река за него. Изминали са близо двадесет години. Тук го посреща бай Петко Белия. Заедно са участвали в колективизацията на селското стопанство. Без да се замислят на чия страна е истината, са изключили от партията един от най-съзнателните комунисти - Първан, дръзнал да се противопостави на глупостта. Обвинен несправедливо, той се самоубива? Вече започва да избледнява спомена за истинските врагове като опитния бандит Велиев. Мъдростта и спокойствието на вечната река стоят над човешките страсти. Преосмислил миналото, Мартин си тръгва с вяра в бъдещето."
Енциклопедия "Българско кино"