Преследвачът (2008)

Споделени мисли на един дребен човечец, живеещ през 80-те години на миналия век. Сам определя себе си като “жалко интелигентско леке, живеещо жалък интелигентски живот”. В държавната кантора работата му е да уволнява хористи, които предстои да бъдат пенсионирани. Чиновникът не е доволен от мизерното си съществуване, но каквото и да прави, според него все някой го е изпреварил и е свършил всичко преди него. Този някой е неговото второ аз, вътрешният му глас, който той никога не надига. Филмът въвлича зрителя в психологическа драма за изгубения смисъл, за пропуснатата любов, за параноята в несъстоялия се живот.