Следващо утро над родината (1997)

Една сутрин... Над родината ни изгряло светлото слънце на комунизъма! Не знаели бригадирите наивни, че възходът и упадъка следват от изревът до залеза. Нехаели, че зъл магьосник ги превръща в инструменти, въздигащи строеж на глупостта. За един ден преживели съзиданието и разрухата. Този филм е за Следващото утро, озарено от Следващото светло слънце. Новото време идва с нови надежди, нови строежи, нови “бригадири”, нови фетиши за “новата” тълпа. Нощта се отдръпва, оставяйки ни на “Ти” с отчаянието, мизерията, рециклираната демагогия и мутацията на човешките взаимоотношения. Двупръстови чела и доларово-животински нрави са знак за нова елитарност. Някои във сянка пък уверено играят си играта – нали народът всякак ще танцува за да си няма болки във главата и в червата. Желаейки да стъпи здраво с двата крака на земята, човечецът потъва бързо /като пеперуда паднала във лепкавото блато/ щом му липсва избавителната сламка. Предчувствие напира във твореца, за болката от следващия залез. Какво ще стане с този Българин, чието утро утрешно ще бъде първо?...